Поведението на Григор Димитров по време на финала в Истанбул наистина изненада неприятно много хора. Аз бих се върнал малко по-назад. Няколко дни преди финала той направи изявление, че вече е отминал този период от живота му, в който е искал победата на всякацена. С други думи, се опита да ни каже, че вече е друг човек -помъдрял, по-зрял. Мозъкът му бил хладен. Да, но точно това не видяхме в неделя.
При Григор има вътрешна криза, дискомфорт. Това се дължи на голямата ножица между огромните очаквания и реалните резултати. Именно тази разлика отключва агресията. Като не може да набие себе си, чупи ракетите си. Явно е, че Димитров не може да контролира дори себе си, какво остава за мачовете. Той си е българин, а емоцията определено е водеща на нашите географски ширини. Може и на някои това поведение да се харесва, но не са много тези хора. Той се опитва да се покаже като голям, нахакан мъж, но всъщност ние виждаме тийнейджъра Григор, който не може да се контролира.
Вероятно е осъзнал какво е направил. Веднага след мача се извини на всички, вероятно посъветван и от семейството сии треньорския щаб. Не знам дали тази постъпка ще го промени. С него трябва да се работи много и най-вече върху психиката му. Той спортно-техническите качества безспорно ги има. Големите спортисти обаче имат желязна психика, търпение, успяват да изчакат удобния момент. Това е висшето спортно майсторство.
Григор Димитров трябва да е наясно, че след тази постъпка съперниците му ще го атакуват и провокират, ще се опитат да го извадят от равновесие. Треньорският му щаб най-добре знае какво му трябва в този момент и какво му липсва, но определено е нужно да се работи върху психиката. Трябва да се почне с екзистенциалните въпроси: „Koй съм аз? С какво разполагам? Какво мога да постигна?". Трябва да има осъзнаване, за да не се получава вътрешен крах, разочарование и загуба на контрол.
Красимир Калпаков, психолог