След 5534 дни Христо Стоичков отново е част от ЦСКА. На 18 април 1998 г. легендата изигра последния си мач като футболист на „червените”. Той бе 90 минути на терена за 1:1 с Локо (Сф) на „Васил Левски". След това пое към Ал Насър.
Днес, 12 юни, Ицо ще бъде представен официално на „Армията". Мечтата на почти всички фенове на ЦСКА, да видят своя любимец отново в клуба, ще се сбъдне. И сега вече скандиранията „Христо Стоичков, президент, президент", вече ще са пълни със смисъл.
През тези 5534 дни или малко над 15 години, Камата доста пъти бе връщан на „Армията". Първо като футболист. След това като президент, директор, треньор... За съжаление на „червена" България, Ицо идваше в Борисовата градина с друг екип. Последно като треньор на Литекс, той постигна успех с 2:0 над водения от Миодраг Йешич тим. И показа много добре кой е шефът на „Армията".
В периода, в който Ицо не бе част от ЦСКА, той направи куп интересни коментари за „червените". Но никога не обиди отбора на сърцето си. Заради което винаги ще е обичан. Дори когато Стойчо Младенов поиска в Борисовата градина да бъде издигнат паметник на Стоичков, а Камата го поряза в типичния си стил: „Нека да е със златни топки".
В периода, в който Ицо бе далеч от своя дом, феновете на ЦСКА изживяха куп страдания. Като примерно обрата през 2006 г.., когато Левски изоставаше със 7 точки, но в крайна сметка завърши пред „армейците", водени от Миодраг Йешич. Или отнетия лиценз през 2008 г. Но върхът на управленската немощ дойде по времето на „Титан". Почти 5 години пернишките бизнесмени събаряха всичко, градено с труд и пот през годините. Да, те спасяваха положението и отборът не пропусна евротурнири, както бе по времето на Сашо Томов, но продължи да затъва в дългове, заради което сега е на път да изгуби историята си. С всяка изминала година войната „фенове - ръководство" ставаше по-жестока, но върхът бе преди няколко седмици, когато насред „Българска армия" бе изкопан гроб.
Да, с Христо Стоичков начело ЦСКА не е застрахован от провали и издънки. Но с него гореизброените проблеми можеше да бъдат предотвратени.
Богомил Русев, "Меридиан Мач"