1. Novsport
  2. - ЦСКА
  3. Костадин Стоянов: Преди три години ме отписаха за футбола

Костадин Стоянов: Преди три години ме отписаха за футбола

Ако трябва, ще лазя, но ще се докажа в ЦСКА, казва защитникът

Костадин Стоянов: Преди три години ме отписаха за футбола

На фона на Иван Стоянов и Коста Янев мла­дият Костадин Стоянов някак остава в сянка по отношение на привлечените от Сливен в ЦСКА футболисти. Минути след като новите попълнения на „червените" бяха официално представени на „Армията", централният за­щитник се съгласи да даде първото си по-об­ширно интервю за „Меридиан Мач".

 
- Костадине, поч­ти всеки българс­ки футболист, кой­то преминава в ЦСКА, казва, че е мечтаел за това от дете. И ти ли си от тези мечтатели?
- Честно казано, не съм от хората, които са си мечтали за каквото и да било. Реалист съм. Преди три години получих доста тежка конту­зия - скъсване на бедрен мускул, и докторите ме отпис­ваха за футбола, ко­ето малко или много уби мечтите ми. Но постепенно, с много воля се опра­вих и както се казва, всяко зло за добро. Ето ме сега в ЦСКА. Изключи­телно съм щастлив.
 
- Предполагал ли си, когато Сливен влезе в „А" група, че само след 12 ме­сеца ще си футбо­лист на ЦСКА?
- Въобще и не съм предполагал. Прос­то ЦСКА беше само в мечтите ми. Пак казвам, аз съм скромно момче. Не летя в облаците и съм сигурен, че ще остана такъв - здра­во стъпил на земята.
 
- Имаше ли и други оферти за теб?
- Да. Доколкото знам, и Левски са питали за мен, искали са ме, но аз не съм се ин­тересувал. Прези­дентът ни г-н Лечков движеше нещата. Вече съм футболист на ЦСКА и това е най-важното.
 
- Осъзнаваш ли отговорността, ко­ято възлагат на теб на „Армията"?
- Няма как, трябва час по-скоро да го осъзная. ЦСКА вся­ка година се бори за титлата и червената фланелка тежи. Ина­че, за да ме вземат в ЦСКА, са видели не­що в мен. Надявам се да не ги разочаровам и да оправдая довери­ето.
 
- Ще успееш ли да се справиш с конку­ренцията в отбрана­та на ЦСКА?
- Времето ще пока­же. Ще дам всичко от себе си. Ще тренирам на сто процента, ако трябва, и ще лазя, но ще се докажа. Безс­порно е, че в ЦСКА играят добри защит­ници като Иван Ива­нов и Кирил Котев, които са играли и в националния отбор.
 
- На кой пост в за­щитата се чувстваш най-добре?
- Играл съм и на трите поста в защита­та - централен брани­тел, ляв и десен бек. Най-добре се чувст­вам като централен бранител и десен бек.
 
- Имаш ли любим български футбо­лист, на който да подражаваш?
- Героите от САЩ и конкретно онова злат­но поколение са лю­бимци на всички. Но не съм от тези, които са си лепили плакати на футболисти по сте­ните.
 
- Какви са целите ти в ЦСКА?
- Аз съм реалист човек. Не обичам да летя в облаците. Оби­чам всичко да става стъпка по стъпка. Както се казва, бър­зам бавно. Каквото ми е писано, това е. С ЦСКА мога да пос­тигна доста неща, на първо време титлата и пробив в Европа.
 
- Би ли разказал нещо повече за лич­ния си живот и се­мейството?
- От малък гоня топката. Роден съм в Сливен, но почти цялото ми детство е минало в село Ковачите.
Имам сестра, която тази година завърши 12-и клас. Сега ще е студентка. Майка ми е учителка в детска градина в Сливен. Ба­ща ми е земеделски производител. Зани­мава се с агрономст­во. Нормално българ­ско семейство сме. Със сигурност като всички деца и аз съм правил бели. Баща ми обаче беше много строг с мен и ме дър­жеше изкъсо. Благо­даря му за това, което съм сега.
 
- А какво би казал за кариерата си до момента?
- Почнах да трени­рам футбол в Сливен, след това отидох в Черноморец на Ивай­ло Дражев, но този, първия, който играе­ше в „А" група. Тога­ва в тима бяха Данчо Тодоров, Емил Анге­лов..., а аз бях юноша и ги гледах от страни. Радвам се, че сега ще съм пак в един отбор с Данчо Тодоров. Пускаха ме да иг­рая за първия отбор в сезона, в който Чер­номорец на Дражев не успя да запише ни­то една победа и до­пусна над 100 гола.
 
- Разговаря ли ве­че с Любо Пенев и някой от ръководс­твото и какво ти ка­заха?
- Говорихме и с Лю­бо Пенев, и с двамата изпълнителни дирек­тори, но всичко бе по-скоро опознавателно. Предполагам, че те­първа ще говорим на­дълго и нашироко. Иначе имахме среща с единия от собствениците - г-н Димитър Борисов. Пожела ни да сме здрави и да по­кажем това, за което сме в ЦСКА. Надя­вам се, че няма да ра­зочароваме ръководс­твото, треньорите и феновете.
 
- От кой отбор си бил като дете?
- Винаги съм бил от ЦСКА, но от умере­ните привърженици. Не съм залитал по фенското. Дядо ми е голям цесекар и от него съм прихванал.
 
- А в чужбина на кой симпатизираш?
- От Манчестър Юнайтед съм. Харесвам Неманя Видич от защитниците и Уейн Рууни, който гори в играта, сър­цат е. Той ми е ка­то за подражание. Харесвам и Бербатов.
 
- Има ли случ­ка от живота, която няма да забравиш нико­га?
- Случи се преди три години. С аматьорския национален отбор станах­ме втори в Евро­па, първенството бе в Сливен. Тогава дойдоха много пред­ложения към мен, ед­но от които бе точно от Сливен, и приех, макар тогава тимът да бе в „Б" група. Тогава бях в Загорец (Нова Загора). Имах оферти и от „А" гру­па - Славия, Берое и Спартак (Вн), но изб­рах Сливен.
 
- На всичките че­тирима футболис­ти, които идвате от Сливен, ви се носи славата, че обичате нощния живот...
- Честно казано, с нощния живот съм малко скаран. Изли­зам изключително рядко, режимлия съм. Иначе в Сливен бяхме много силен колектив и когато трябваше да излезем целият тим след по­беда, нямаше как да им откажа.