Никола Вуядинович е сред бившите футболисти на ЦСКА, за които привържениците си спомнят с добро. Черногорецът вдигна титлата с червените през сезон 2007/08, след което беше продаден на италианския Удинезе. В момента той играе под наем в Румъния. Името на Вуядинович отново се спряга за евентуален трансфер на Армията.
- Г-н Вуядинович, какво става с вас? Как се разви кариерата ви, след като напуснахте ЦСКА?
- Знаете, че бях продаден на Удинезе. За съжаление не успях да се наложа веднага в състава на италианците. Бях контузен 2 месеца, нямах късмет. В момента съм преотстъпен в Румъния. Играя за отбора на Униреа Алба. Ще остана тук до лятото, след което се прибирам в Удине. Най-важното е, че играя редовно. Това беше моето желание, както и на клуба, който държи правата ми. Целта пред Униреа е да се спаси от изпадане. Старая се много и давам всичко от себе си, за да помогна на отбора да остане в първа дивизия. Имах още две-три оферти за наем, но в крайна сметка избрах тази и не съжалявам.
- Виждате ли се с бившия ви съотборник на Армията Валентин Илиев, който играе в Униреа (Урзичени)?
- Да, Валката скоро ми беше на гости. Дойде да го успокоя, след като го бих с 2:0 (смее се). Този мач беше много важен за нас. Бяхме домакини и за щастие спечелихме ценни три точки. Иначе Валентин Илиев се справя отлично в своя отбор. Там са доволни от него.
- Името ви се спряга за завръщане в ЦСКА. Ще ви видим ли пак с червената фланелка?
- Всеки ден чета в българската преса за това. Истината е, че към днешна дата никой не се е свързвал с мен и не сме говорили за такава възможност. Ако решат, че съм нужен на клуба и искат да преговаряме, с удоволствие ще го направя. Обичам ЦСКА. Изкарах прекрасен сезон при армейците, вдигнах 31-ата титла в историята на клуба и пазя много добри спомени. Тогава завършихме първенството без нито една загуба. Това е нещо много голямо и трудно може да се постигне. Игрех на непривичния за мен пост на ляв краен бранител, но винаги давах максимума от себе си и вярвам, че великите ни фенове от сектор "Г" ме помнят с добро. Една голяма прегръдка от мен за тях. Никога няма да ги забравя.
- Как се стигна до преминаването ви при червените?
- Тогава играех за младежкия отбор на Черна гора. Изправихме се срещу България на Армията и бихме с 2:1. Стойчо Младенов беше на трибуните и ме е харесал. Като разбрах на другия ден, че ме иска най-големият български клуб, бях много щастлив. За миг не се замислих да приема офертата.
- Следите ли случващото се в отбора в момента?
- Всеки ден. В последния кръг ЦСКА разгроми с 5:1 добър отбор като Локомотив (Сф) и си гарантира участие в евротурнирите през новия сезон. Жалко, че червените не спечелиха титлата. Сигурен съм, че догодина това ще стане. Феновете да се готвят за 32-ата.
- Вие сте юноша на Цървена звезда, където сте работили с трима бивши треньори на Левски - Люпко Петрович, Славолюб Муслин и Ратко Достанич. Какво мислите за тях като специалисти?
- Само с г-н Достанич бях в първия отбор на Звезда. При г-н Муслин бях на 16 години и от време на време ме викаха да тренирам с мъжете. Той е прекрасен треньор. Чета, че може да се върне в Левски. Сините ще ударят джакпота с него.
- Били сте на проби в гранд като Арсенал. Защо не се стигна до ваш трансфер в Англия?
- Големият проблем беше работната ми виза. Наистина, изкарах 10 дни при Артилеристите. Арсен Венгер ме хареса и каза, че ще следи развитието на кариерата ми. След това минах проби и в Уест Бромич. Там също оставих добри впечатления, но заради документите нямаше как да подпиша. Все пак не съжалявам за нищо. Гледам напред. Може един ден да заиграя във Висшата лига. Нищо не се знае.
- Кой отбор ви е повече на сърцето - Цървена звезда или ЦСКА?
- Изкарах цели 8 години в Звезда. Станах шампион с този отбор по времето на Ратко Достанич, но не играех често. Откровено ви го казвам - юноша съм на Звезда, но ЦСКА ми лежи на сърцето. До момента титлата с армейците е най-значимият трофей в кариерата ми. Беше невероятно шоу в съблекалнята след онзи мач с Ботев в Пловдив, когато бихме с 3:1 и се окичихме със златните медали. Още си пазя снимки от този момент.
- България и Черна гора са в една квалификационна група за европейското през 2012 г. Очаквате ли повиквателна?
- Двете страни си вървим заедно във всеки квалификационен цикъл. Бяхме в една група за световното, сега пак така за европейското. Ясно е, че в момента България е по-класният отбор. Бихте ни с 4:1 в София, но пък в Подгорица доста ви измъчихме за 2:2. Иначе вече спрях да се нервирам, че не ме викат в националния отбор. Сега целта ми е да се върна в Удинезе и да започна да играя. Ако го правя добре, предполагам, че ще ме викнат.
- Кажете нещо за личния си живот.
- Още съм си с моята приятелка Йелена. Вече пет години сме заедно и много си я обичам. Сега тя е при мен в Румъния. Живеем в малко градче, много е спокойно и хубаво. Сега ще е интересно, като се върнем в Удине. Мислим да отидем до Малдивите, където да прекараме лятната почивка.
"7 дни спорт"
Никола Вуядинович: ЦСКА лежи на сърцето ми
"Искам да се наложа в Удинезе, но винаги бих се върнал на Армията", призна черногорецът
