Никола Пешев е един от хората, които най-добре знаят през какво е преминал Витоша (Бистрица) през последните повече от десет години, за да бъде клубът, който е днес. Присъединил се към клуба още като студент – едва на 21 години, днес Пешев е треньор на набор 2003, а заедно с Кристиан Узунов води и родените през 2007-а. За трудностите през годините, предизвикателството да работиш с деца и целите пред себе си, младият специалист говори пред официалния сайт на клуба.
- Никола, какво е за теб работата с деца?
- Има много отговори, които мога да дам, и всичките ще са верни, но най-обобщаващият е отговорност.
- Какви трудности среща един треньор по време на работата си с деца?
- Всякакви, но ние сме хора, които правим това, което обичаме, така че трудностите са по-лесно преодолими.
- Кое е най-голямото предизвикателство за вас?
- Като педагог за мен е важно да създам дисциплина, а като треньор – да поема зле представящ се отбор и да го направя боеспособен.
- Какво е основното, на което искате да научите деца?
- Винаги се старая да ги науча да бъдат самостоятелни. Карам ги да поемат отговорност и да мислят. Същевременно разговарям с тях като с възрастни.
- Има ли талант в България? Защо малко деца успяват да се развият и заиграят на най-високо ниво?
- Талант има навсякъде. Много хора обвиняват треньорите, че нямат смелостта да залагат на младите, но аз се убедих, че те просто не са достатъчно подготвени, за да играят мъжки футбол. С час и половина на ден тренировки не се става футболист. Това е истината. Нужни са много повече желание, старание и отделено време.
- Къде изостават юношите? Какво им липсва?
- Изостават най-вече физически и технически. Тактически отиват почти готови в мъжете. Психически също отстъпват, но това е обяснимо заради възрастта им.
- Защо Витоша, а не друг отбор? Как оценявате условията, които предлага клубът?
- В началото беше стечение на обстоятелствата. Така се случи, но впоследствие, след като усетих отношението на ръководството, спокойствието, времето и сигурността, която ти се предоставят, си казах, че ще остана, докато съм нужен.
- Колко се е развил в сравнение с момента, в който сте започнали работа в него?
- Добър въпрос. Опитвам се да се сетя за аналог на нашия клуб у нас, но не мога. Попаднах във Витоша през 2007 година. Сега, когато се замисля, осъзнавам колко много време мина оттогава – повече 10 години. По онова време бях студент. Реших да спра с футбола и да се насоча към треньорството. Започнах работа в школата на Витоша. Беше малка, имаше само две възрасти – родени 1992 и 1994 година. Още помня думите на президента Сергей Ташков в един от първите разговори помежду ни, че „всичко ще се случи, но ще се случва едно по едно“. Повярвах му! Повярвах, че един ден ще бъдем конкуренти на големите отбори. Години по-късно нещата се случиха! Едно по едно! Днес школата се състои от цели десет възрасти, мъжкият отбор е в „А“ група, разполагаме с прекрасен стадион, а колективът в клуба е страхотен. Днес вярвам, че някой ден ние ще сме един от „големите отбори“, че ще дойде момент, в който всички момчета от първия състав ще са рожби на нашия труд, на нашата школа. Щастлив съм, че повярвах на онези думи, които, десет години по-късно, осъзнах, че не са просто думи, а реални действия.
- Какво е най-голямото ви желание, най-голямата ви цел като треньор на деца?
- Най-голямото ми желание в личен план е да виждам момчета, които съм тренирал, да играят мъжки футбол и да са лидери на отборите си. Като цяло пък желанието ми е детско-юношеските ни гарнитури да превъзхождат тези на големите клубове.
- Какво е вашето послание към децата, които тренират?
- Всеки ден да дават максимума от възможностите си и да знаят, че са нужни много повече усилия, много повече часове тренировки, за да станат големи футболисти.
