Не са много хората, които казват, че са сбъднали мечтите си. Това, което ти се струва нереално, дори когато си го пожелаеш.
Но някъде дълбоко в душата си знаеш, че ще направиш и невъзможното, за да го постигнеш. Така е с волейболния национал Боян Йорданов. В началото на века си пожелава да играе за гръцкия гранд Олимпиакос.
Тогава звучи като приказка, но вече е факт. Волейболистът споделя някои от най-съкровените си мисли и мечти пред списание „Спринт”.
"Бях новобранец в Левски. През 2001-а се паднахме в група с Олимпиакос за Шампионската лига. Гостувахме в Атина. След мача се разхождахме из града и си пожелах един ден да облека екипа на този отбор и да постигна успехи в Гърция. За моя радост това се сбъдна", разказа наскоро левичарят.
През 2006 г. той слага червено-бялата фланелка. Заминава за Атина с репертоар от две думи на гръцки.
"Знаех само калимера (добър ден) и калиспера (добър вечер), но всъщност нямаше езикова бариера. В началото говорех английски и постепенно научих гръцки. Най-хубавите години в моята кариера са в Олимпиакос. С този отбор съм спечелил всичко. Организацията е на ниво, което се доближава до елитните футболни отбори. Има много голямо уважение към мен от феновете и ръководството и това никога няма да се промени. Преживяли сме страшно много заедно", обяснява волейболистът.
Въпреки огромната любов към Олимпиакос, през 2010 година българинът премина в кръвния враг Панатинайкос. Две години по-късно сърцето му отново е на мястото си - в зала "Мелина Меркури" в Пирея. След толкова много сезони в Гърция сега Боян Йорданов разказа интересни факти за напрежението по трибуните, "правилата" в Южната ни съседка и големите звезди в спорта там.
"Положението с феновете на Олимпиакос и Панатинайкос в последните години стана още по-сериозно. Стигна се до убийството на един от привържениците на ПАО на женски волейболен мач. На това дерби вече няма гостуваща агитка, за да се избегнат извънредни ситуации. Един човешки живот струва много повече от една спортна принадлежност.
Не мисля, че разликата между феновете на Левски и ЦСКА в България и тези на грандовете в Гърция е голяма. Агитките, които ходят на баскетбол и волейбол, са футболните. В Гърция обаче нещата са доста по-организирани. Фенклубовете са на високо ниво. На дерби Олимпиакос - Панатинайкос винаги поне 3-4 автобуса полицаи са пазили отбора. Преди такива срещи се ходи организирано с автобус. Ние, волейболистите, си имаме място на среща, чака ни полицейски кордон и ни съпровожда до залата", разкрива Боян.
В залите в Гърция обаче няма правила. И не само в залите.
"В залите в Гърция се пуши и това явно няма как да бъде променено. Не си спомням някъде по света да се пуши в зала. Дори в Атина съм виждал човек да влиза в аптека със запалена цигара. Веднъж докато пазарувах в магазина мъж се разхождаше с количката и цигара в ръката. Това е недопустимо", разказва Супер Бобо.
Оказва се, че въпреки, че волейболистите са разпознаваеми лица в страната, те не са най-големите звезди.
"Ако трябва да лепнем на някого определението "звезда", то определено баскетболистите на Олимпиакос и Панатинайкос са големите звезди на гръцкия спорт", споделя още волейболистът на ПАО.
