В края на изминалата седмица българският национален отбор за кадети спечели силния международен турнир „Локоволей“ 2014, който се проведе в Москва. Нашите момчета записаха 5 поредни победи, в които загубиха един единствен гейм и то на финала срещу домакина „Локомотив“ (Новосибирск), който победиха с 2:1 (25:20, 22:25, 15:13). Срещата се игра пред близо 5 хиляди зрители в спортната зала „Лужники“. В надпреварата взеха участие 4-е най-силни руски клубни отбори за тази възраст и 4 национални тима, които организаторите по традиция канят всяка година. За това юбилейно 5-о издание на турнира покани получиха още селекциите на Беларус, Казакстан и Сърбия, която победихме на 1/2-финал с 2:0.
Следващото предизвикателство пред младите „лъвове“ е Евро 2015, което ще се проведе в Турция от 4-и до 12-и април. „Трикольорите“ намериха място сред най-добрите 12 отбора на Стария континент, след като спечелиха всичките си три мача от квалификационна група „F“, която се проведе в столичната зала „Христо Ботев“. Жребият за турнира пък изпрати нашия отбор във втора група заедно с домакина Турция, Германия, Чехия, Румъния и Испания. Така избегнахме да се срещнем още в първата фаза с Русия, Франция, Полша, Сърбия, Италия и Дания, които попаднаха в другата група.
Ето и какво сподели, в специално интервю за сайта на БФВ, треньорът на националния отбор за кадети Драган Иванов:
Г-н Иванов, 5 победи от 5 мача и само един загубен гейм и то на финала в Москва. Какъв е Вашият коментар за последния мач от турнира срещу домакините от „Локомотив“ (Новосибирск)?
-На първо място това бе един отлично организиран мач. Такъв какъвто аз не съм наблюдавал на живо, а още по-малко да съм участвал в подобен двубой. Както аз, така и моите състезатели. Със страшно интересна програма преди неговото начало, по време на срещата и след нейния край. Светлинна, звукова, танцова, музикална, всичко, което се сетите. Руснаците го бяха направили по възможно най-пищния начин. Всичко това допринесе за повишаването на напрежението в самите състезатели преди мача. Пълната зала, която е за 5 хиляди зрители, малко или много скова състезателите и на двата отбора, а това повлия и върху цялостното качество на играта. Радвам се, че ние по-бързо успяхме да се отърсим от това напрежение и в крайна сметка с малко шанс да спечелим този мач с 15:13 в тайбрека. Няма да излъжа, че ако мачът бе завършил с подобен резултат за руснаците също нямаше да е нелогично. На награждаването освен златните медали момчетата получиха и по един „Ipad“. По един по-малък таблет получиха играчите от „Локомотив“ за второто си място, а бронзовите медалисти Сърбия бяха наградени с по един „Iphone“. Това бе още една голяма изненада. Просто организацията в този турнир бе на невероятно ниво. Това бяха 8 отбора в Москва без да има нито един тим от столицата. В съботния ден преди обяд бяхме през цялото време вътре в Кремъл. Това са спомени, които едва ли някой някога ще забрави.
Спечелихме убедително първия гейм и сякаш нашите момчетата започнаха по-отпуснато втората част, в която изоставахме със 7:16...
-Не мисля, че е така. Просто в първия гейм домакините допуснаха страшно много непредизвикани грешки. Във втората част ги намалиха и това направи разликата. В същото време ние допуснахме няколко такива грешки, което наклони везните в полза на руския отбор. Хубавото бе, че в края на втория гейм направихме една много дълга серия и успяхме да се върнем много близо до тях в резултата, което ни даде добър старт за решаващата част. Силно съм впечатлен и изумен как може да се прави организация за такъв детски турнир. В залата на финала имаше и социален момент, тъй като бяха вкарани около 2000 дечица от домове за сираци облечени в екипи предоставени от организаторите. Също така снабдени с всякакви артикули за фенове. Браво, браво и много пъти браво за организацията, която бяха направили домакините.
Как приеха домакините и организаторите на турнира успеха на нашия отбор и получихте ли поздравления от тяхна страна след края на финала?
-Естествено, че ни поздравиха, но бяха много съкрушени. Разочаровани, защото са свикнали на свой терен да завоюват всичко. Този отбор 4 години подред печели този турнир и това беше 5-о юбилейно издание. Тази цялата церемония и програма беше точно точно в тази чест. Те се бяха приготвили да спечелят и този турнир. Малко ги разочаровахме, но смятам, че това е част от спорта. Понякога печелиш, а понякога губиш.
След мача и награждаването отидохте заедно с момчетата в съблекалнята на „Локомотив“ и връчихте спечелената купа на капитана на домакините. Защо направихте този жест и не взехте трофея със себе си в България?
-Турнирът бе за момчета набор 1998/1999 г. Ние и сърбите присъствахме с една година по-големи отбори, тъй като нашите селекции са 1997/1998 г. Този турнир се явява шампионат на Русия за тази възраст и бе нелогично ние да отнемем шампионската титла на най-добрия руски отбор при положение, че сме по-големи. И за това аз и момчетата, за което съм им много благодарен, решихме, че е по правилно тази купа за първото място и шампион на Русия да остане при тях.
Организаторите на турнира знаеха ли, че България ще участва с по-голям отбор, когато Ви поканиха?
-Разбира се, че бяха предупредени, че ние и Сърбия ще заминем за Русия с една година по-голям отбор.
Според Вас ще получим ли покана и през следващата година, за да защитим първото място?
-Силно се надявам. Мисля, че бяхме максимално коректни и максимално точни към тях. Показахме ниво на добър волейбол и това според мен са два основни фактора, които биха ни гарантирали и следващо участие.
Каква е цялостната Ви оценка за представянето на нашия отбор по време на турнира, в който на 1/2- финал победихме именно Сърбия с 2:0?
-Нашият отбор изигра две тежки седмици. Искрено се надявам, че момчетата ще могат да се възстановят и ще започнат пълноценно работа в клубните си отбори, защото на нас тепърва ни започва състезателният календар. Вътрешният календар в мъжките първенства, където играят повечето от момчетата и лагерите им с националния отбор, са част от подготовката за предстоящото Европейско първенство в Турция.
Можете ли да направите една съпоставка между квалификацията в София и турнира в Москва и къде момчетата играха по-освободени психически – пред родна публика или като гост в чужда зала?
-Част от отборите на турнира в Москва бяха на малко по-ниско ниво от тези на квалификацията в „Христо Ботев“. За това и ние успяхме да ги преодолеем с малко по-голяма лекота. Във финалния мач всякакъв изход бе възможен, но там напрежението бе огромно и много по-голямо върху отбора домакин. Това според мен повлия на изхода на срещата.
Алекс Грозданов получи наградата за най-добър централен блокировач. Има ли някой, който Вие също искате да отличите или друг, който се е представил незадоволително по време на квалификацията и турнира?
-Няма такива, от които не съм доволен. Всеки един от състезателите си е завоювал мястото в този национален отбор. Мога да кажа, че абсолютно всеки помогна с каквото може на тима към момента. Естествено винаги може повече и такива ще ни бъдат и очакванията в работата за напред.
Кога отново ще се съберете с кадетите, за да започнете финалния етап от подготовката за Евро 2015?
-Те още в събота имат мачове в мъжкото първенство, така че при тях работата продължава. За мен е много важно те в клубовете си да продължат да работят и да прогресират в своето развитие. Така че когато се съберем, когато и да е това, за подготовката за Европейското първенство, вече да сме с една идея по-добри от колкото сега.
Какво мислите за групата, в която попадна нашият отбор?
-Като отбори с традиции другата група изглежда по-тежка, но вече слаби отбори няма, особено на финална фаза на Европейско първенство. Така че ние трябва много внимателно да проучим съперниците и да се подготвим за тези мачове. Смятам, че имаме реален шанс да излезем от групата.
Имате ли наблюдение за някои от отборите, с които ще играем в груповата фаза на Евро 2015?
-Турция е отбор, с който играем на три Балканиади. След като се изиграха всички мачове от квалификационните групи има от кой да вземем и няма да е проблем да получим информация и за останалите отбори, която да обработим и да анализираме. Така че скаутът не ни е проблем.
Драган Иванов: Оставихме купата в Русия
„В залата имаше близо две хиляди дечица от домове за сираци”
