Олимпийската квалификация 6 Берлин бе четвъртият турнир на Националния ни отбор по Волейбол под ръководството на Пламен Константинов. В период от 17 месеца Гибона бе начело на лъвовете на 4 надпревари, в които постигна 17 победи от 32 двубоя. Чисто статистически резултатите не говорят особено добре за представянето ни, особено когато става въпрос за отбор с претенции, доскоро за европейски шампион и участник на олимпийските игри в Рио. Ако се вгледаме малко по-задълбочено и разгледаме турнирите поотделно, то по-скоро Константинов не се е справил с поставените както от самия него, така и от федерацията, цели.
Началото на ерата на Пламен в националния започна в Полша, където лъвовете претърпяха тотален крах. Тогава обаче Гибона имаше оправдание, тъй като пое един разбит състав, изпълнен с проблеми, който за първите 6 месеца от 2014-а бе постигнал 1 победа и 11 загуби! Някак логично дойде и слабото представяне на световното първенство, където той действително нямаше как да оправи всичко с магическа пръчка.
Големите очаквания към бившия треньор на Губерния обаче дойдоха с домакинството на втора група на Световната лига, както и на европейските финали. Пред Константинов имаше две поставени цели от тези турнири -хвръщане в първа дивизия (победа във финала в „Конгресна"), както и медал от „Арена Армеец". Домакинството в Лигата позволи на Гибона да експериментира, съхранявайки основната част от играчите си за предварително ясния финал с франция. Оказа се, че сметките ни са криви и мачът на истината бе загубен с 0:3, при това по категоричен начин. Петлите пък тепърва набираха скорост и на свой peд спечелиха трофея в първа дивизия.
Няколко месеца по-късно настъпи и дългоочакваното европейско в България, феновете в „Арена Армеец" понесоха лъвовете на ръце, а победата на старта над Германия с 3:0 бе първата действително важна за Пламен начело на тима. Тя вдъхна огромна увереност, като последвалите скандали на двубоя с Холандия допълнително обединиха цялата нация. Така въпреки проблемите с контузии трикольорите постигнаха и най-големия успех след ново 3:0 над Германия на 1/4-финали-те. За съжаление две единични блокади на Нгапет срещу Владо Николов оставиха нашите с празни ръце - загуба с 2:3 от 2:0 срещу същата t тази франция, след което очакваният срив с Италия за бронза и 1:3. На всеки друг турнир четвъртото място щеше да се приеме като „поредното". Обединени около проблемите и водени от страхотната еуфория по трибуните обаче, никой не се сети, че първоначалната цел е била медал, който бе пропуснат за една-две успешни атаки. Три месеца по-кьсно в Берлин дойде отрезвяването. Допълнителни проблеми с контузии, в съчетание с два слаби мача с Русия и франция доведоха до край на мечтата за Рио.
Равносметката - със или без оправдания, със или без контузени, съмнения за глобална конспирация срещу нас, лоша програма, вътрешни бойкоти и какво ли още не, статистиката показва следното. България на Константинов се провали на три от четирите турнира, в които игра. И се представи на ниво в един, но така и не спечели бленувания медал. 17 победи, голяма част от които постигнати в мачове без значение от Световната лига, срещу 15 поражения. 5 от тях в двубои на живот и смърт, носещи медал или евентуално класиране за Рио.
Вероятно всеки друг треньор на мястото на Пламен Константинов щеше да е разединил Управителния съвет и нацията. Едната половина да му иска оставката, а другата да го брани храбро. Харизмата на Гибона обаче и невероятното умение да обединява тълпата след себе си са безценни. Както за самия него, така и за федерацията. Да, Константинов се провали с оглед поставените цели, но го направи по красив, пленяващ начин. Което го превръща в онзи герой от филмите, който винаги е обичан и никой не иска да умира.
Той е незаменим за хората от централата, защото в момента е техен пазител. Хем казва истината, че ситуацията във волейбола ни е изключително тежка, хем защитава Инженера и компания, които според него нямат алтернатива. А какво по-хубаво от това за ръководството? То има достатъчно широк гръб, зад който да се скрие и никой да не му потърси сметка. И докато селекционерът е на „правилната" страна, не резултатите ще бъдат тези, които да са водещи за оставането му начело на тима. Без значение дали те отговарят на целите или не.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"
He резултатите правят Константинов несменяем
Той е незаменим за хората от централата
