Мартин Атанасов е един от българите, които този сезон участват във волейболната Шампионска лига за мъже. Младият ни посрещач, роден на 27.09.1996 г. даде интервю пред "Тема спорт", в което говори за условията във френския Шомон, треньора Силвано Пранди, разликите с Германия и бъдещето на националния отбор. Атанасов е юноша на Левски, но направи име при Миро Живков в Добруджа, преди да излезе в чужбина.
- Как се чувстваш в Шомон, след като вече изминаха два месеца от началото на сезона?
- Чувствам се отлично. Условията са много добри, нямам от какво да се оплача. Вече навлязохме в сериозен игрови ритъм, като имаме, общо взето, по два мача на седмица. Постоянно сме на път. Доволен съм. Единствено мога да кажа, че чисто организационно има още какво да се желае. Става въпрос за професионалния поглед на нещата, но няма да задълбаваме в тази тема. Има накъде да се подобряват още някои работи. Като цяло обаче няма от какво да се оплача. Всичко ми е осигурено, така че съм доволен.
- Успя ли да свикнеш с обстановката, с града?
-Да, градът не е много голям. За един професионален волейболист смятам, че обстановката е отлична за развитие и трупане на нови умения и впечатления. Моята амбиция е да се развивам. Смятам, че това е правилно решение за мен, защото взех доста от Германия и Фридрихсхафен като индивидуални елементи от играта. Сега тук също се уча на нови неща. За един 22-годишен волейболист това е страхотен опит, който може да натрупа. Освен това играя постоянно, титуляр съм, което няма как да не ме радва.
- Можеш ли да направиш едно сравнение между Шомон и Фридрихсхафен? Смяташ ли, че това е крачка напред?
- Определено е крачка напред, ако трябва да говорим за класата на първенството. В Германия има един-два отбора, които се борят за титлата, а останалите са значително по-слаби. Тук конкуренцията е много по-голяма. Силите са изравнени. Във всеки мач може да има изненада. Първият може да загуби от последния, което в Германия нямаше как да се случи. Ако говорим обаче за чисто организационно сравнение между Шомон и Фридрихсхафен, то смея да твърдя, че германците са едно ниво по-напред. Затова казвам, че тук има още накъде да се развиват в това отношение. Има някои неща, които им липсват, но няма какво да задълбаваме в тази посока. За мен е крачка напред в развитието ми.
- Чувстваш ли се късметлия, след като в Германия треньор ти бе Витал Хейнен, а сега във Франция - Силвано Пранди? Две изключителни имена в световния волейбол.
- Би могло да се каже, че съм късметлия, така е. Не са много волейболистите, които могат да се похвалят, че са работили с такива имена като Хейнен и Пранди. Това са двама изключително различни като стил на работа специалисти. Научих много от Витал в Германия, много съм щастлив, че съм имал възможност да тренирам и да играя под негово ръководство. Сега същото се отнася и за Силвано Пранди - една истинска легенда. Всяка дума, която той казва, трябва да бъде попивана като с гъба. Действително са доста различни, защото Хейнен е по-експлозивен, по-емоционален, докато Пранди е значително по-спокоен и уравновесен. В същото време обаче явно не е само до късмет, защото, за да ме поискат да играя в техните отбори, значи нещата опират и до моите качества и труда, който влагам.
- Пранди каза пред нашата медия, че имаш голям потенциал, но трябва още много да работиш...
- Радвам се, че той вижда наистина този потенциал в мен. Аз отлично знам, че още не съм достигнал това ниво, което искам. Още имам много какво да подобрявам и върху какво да работя. С него си говорим всеки ден в това естество и се опитвам да се развивам с всяка тренировка и мач. За мен е чест, че човек като него вижда потенциала ми и съм сигурен, че ще ми помогне да го оползотворя в максимална степен.
- Тук усилено се говори, че той може да стане треньор на националния отбор. Какво мислиш по този въпрос?
- Знам, че в България се говори доста по тази тема. И аз самият си говорих с него преди няколко седмици, но той ми сподели, че е разбрал това от интернет. Никой обаче не е обсъждал такъв вариант от нашата федерация с него. Поне това ми каза той. Наистина ще се радвам, ако такъв специалист като Силвано Пранди застане начело на България. Това ще бъде много добра новина за националния ни отбор. Ще бъде плюс и за мен, защото аз вече знам какво иска той от играчите и знам как работи. Ако се съгласи да поеме България, ще е страхотно.
- През това лято изненадващо остана извън състава на Пламен Константинов за Лигата на нациите и световното първенство. Говори ли той с теб и знаеш ли защо стана така?
- Вижте, аз имах контузия миналата година още в началото на сезона, като дори някои доктори ми казаха, че трябва да се оперирам. Отидох при най-добрия специалист, който е световна величина по проблемите с рамената, който ме посъветва, че трябва да извърша интервенцията. Аз обаче не исках да се оперирам и прецених, че мога да се възстановя и без интервенция. Това съответно отне повече време, като ми трябваха около 8 месеца. В края на сезона вече започнах да играя и по мое мнение нямах никакви проблеми. Пламен Константинов обаче е говорил с Витал Хейнен, както и с моя мениджър, на които е казал, че не иска да рискува, тъй като още не съм напълно готов и няма да ме повика. Не е говорил с мен, макар че аз се чувствах отлично.
- Съжаляваш ли за това?
- Не. Няма за какво да съжалявам. Единственото е, че щеше много да ми хареса да играя на световното и съжалявам, че не успях да помогна на съотборниците си на домашна сцена. Защото сигурно в следващите 20 години няма да сме домакини на такъв форум. Но, от друга страна, успях през лятото да работя още по възстановяването на рамото ми, така че има позитиви от това развитие на нещата.
- Как виждаш шансовете ни да се класираме на олимпиадата в Токио?
- Напълно реални, даже много големи. Но за да се случи това, трябва да се съберем най-добрите волейболисти и всеки да даде най-доброто от себе си. Ако всичките ни водещи състезатели дойдат, няма да имаме проблеми. Преди това има и европейско първенство, на което също трябва да се представим на висота. Смятам, че имаме достатъчно висок потенциал и качества, за да играем на олимпиадата. Но първо нека да видим кой ще е треньор. От него вече зависи кои волейболисти ще викне и кои ще успее да убеди да се върнат. След това вече може да говорим за шансове. Освен това тези хора трябва и да са здрави, защото виждате, че Цветан Соколов се контузи преди световното, което бе много неприятна новина. Но се случва с всеки.
- Какво мислиш за вътрешното ни първенство, успяваш ли да го следиш?
- Опитвам се, макар да е трудно с натоварената програма, която имаме с Шомон. Следя основно бившите ми съотборници от Добруджа. Смятам, че тимът има сили да се пребори за нещо повече този сезон и да играе поне финал в първенството. Но ще бъде трудно. Конкуренцията е голяма. Мисля, че тази година първенството е по-силно от миналата. Виждате, Хебър са без загуба до момента, с много добър отбор. Има и много чужденци, рекорден брой, доколкото разбрах. Това означава, че клубовете имат по-добри финансови възможности, щом ги привличат.
- Дали обаче вдигат нивото?
- Това е друга тема. Не мога да кажа, но щом са извикани, би трябвало целта да бъде те да са по-добри от нашите играчи. Темата е дълга. Дай Боже един ден да имаме такива условия в България, че чужденците наистина да са от висока класа. Тогава и най-добрите наши волейболисти ще се върнат. В момента, в който това се случи, без да се замисля, и аз ще се върна да играя в България.
