Въпреки че вече минава за ветеран във волейбола със своите 35 г., капитанът на държавния тим Пламен Константинов продължава да гледа сериозно на тренировките. Заради промяна в програмата на Ираклис два пъти отлагаме разговора. Забранени теми няма. Не е много словоохотлив за личния си живот, но не бяга от въпросите. Най-много му се говори за проблемите на българския спорт. "И шест дни няма да ни стигнат за тази тема, ама ще ми падне батерията на телефона", обяснява Гибона.
- Пламене, не ти ли писна от волейбол?
- Ако ми беше писнало, щях да спра. Щом още играя, значи не ми е омръзнало.
- След толкова титли и купи не си ли се наситил на победи?
- Човек постоянно трябва да си намира нови предизвикателства. Ако се умориш, наистина е по-добре да спреш.
- Какво е предизвикателството пред теб този сезон? Титла с Ираклис или нещо друго?
- В момента сме на вълна Шампионска лига. Надяваме се да стигнем до турнира "Файнъл фор". На втори план са всички вътрешни отличия. Това е рядкост, защото в Гърция имат голямо уважение към първенството. Като тежест титлата понякога е по-важна от евротурнирите. Тази година обаче е различно, може би защото това е единственото отличие, което липсва във витрината на Ираклис.
- Имате ли реални шансове за финалите, а и за купата в Шампионската лига?
- Финалният турнир ни е по силите. Там всичко се решава в един мач. Всеки може да бие всеки.
- Сигурно ли е, че оставаш в националния отбор?
- Още не. Разговарях със Силвано Пранди и оставихме вратата отворена. Предстои да се видим и да обсъдим какви са амбициите, целите и неговото желание. Искам да помогна на отбора, но има и някои неща, които засягат само мен. Не са изисквания, претенции и не са насочени към треньора. След този разговор ще реша окончателно. Заради тежката програма на нашите отбори е малко сложно да се видим. В крайна сметка той ще дойде в Гърция следващия кръг, защото ще играе или с Олимпиакос или с Панатинайкос за купата на Европейската конфедерация (CEV). Това е най-реалният шанс да се срещнем.
- Имаш много богат опит, какво смяташ, че е най-добро за бъдещето на националния отбор?
- Тоталното подмладяване е грешка. Тоталното остаряване на един отбор - също. Комбинацията между млади и опитни играчи е най-добрият вариант.
Нито с мъртъвци, нито с лимони се получава нещо голямо
- Игра срещу ЦСКА в Шампионската лига, често гледаш мачове от българското първенство. Има ли млади волейболисти за националния отбор?
- Нямам постоянен поглед върху първенството. Каквото и да кажа, ще бъде на базата на един или два мача и няма да е точно. Работа на селекционера е да получава информация и да наблюдава постоянно тези състезатели, за да има реална преценка. Но при всички положения самото присъствие на талантливи момчета в разширения състав, които тренират по програмата на националите, е плюс за тях. Другият вариант е лятото на море и подготовка от нулата през септември. Младите имат нужда от по-постоянен режим на работа.
- Какво е усещането да се изправиш срещу български отбор?
- За мен беше приятно. Прибрах се в България. Имаше публика, залата се напълни. Мисля, че стана хубав мач. Нямаше напрежение, защото беше без почти никакво значение за класирането и на двата отбора. Ние бяхме със сигурност първи, а ЦСКА имаше само теоретични шансове да продължи за CEV. Беше мач за публиката.
- Спечели ли ЦСКА от Шампионската лига, или по-скоро шестте загуби ще смачкат самочувствието на младите момчета в отбора?
- Това са шест мача в три различни държави с класни противници. Сверяването на часовниците е изключителен плюс, няма съмнение. Който казва нещо противно, не е добре.
- Шест загуби - такава ли е разликата между българския и европейския клубен волейбол?
- Разлика наистина има, но тя не е толкова голяма. Ако още един път се играят тези мачове, мисля, че ЦСКА може да спечели поне два. В Турция се видя, че дяволът не е толкова черен, но беше много късно. Ако този отбор спечели отново титлата и играе в Шампионската лига, със сигурност ще направи крачка напред.
- Обиден ли си на публиката на ЦСКА за отношението й към теб в София?
- Не, в никакъв случай. Не искам да говоря тотално за публиката на ЦСКА. Те имат право да провокират съперника, това е в интерес на техния отбор. Единствено ми стана неприятно, защото имаше няколко елемента на метър-два от мен, които грозно ме псуваха на майка. Това вече е извън рамките на нормалната подкрепа. Сякаш аз съм най-големият враг на ЦСКА. Така го възприех. От 15 години не играя в България и за нищо не съм им виновен.
- С треньора на "червените" Александър Попов сте приятели. Ако решиш да се върнеш в България и той те покани, би ли играл за ЦСКА?
- Никога не казвам никога, но...Левскар съм и мисля, че точно в ЦСКА не бих играл. Плюс това, да се върна в България, е почти изключено. Ако го направя, по-добре да приключвам с волейбола.
- Остана ли нещо скрито за скандала в Пекин?
- Разбира се. Има неказани неща, но това не е някакъв заговор. Избягвам да плюя или да се оправдавам с други хора. Основната причина е състоянието на държавата ни като цяло. Ако имахме две лаборатории с топ оборудване - едната за допинг, другата хранителна, за да се изследва всичко, нямаше да има хър-мър. Нямаше да има "ама може да са взели". Едва сега започват нещо да правят, след 20 години допинг скандали. Аз съм си говорил с хората от лабораторията и знам, че имат две машини, които са произведени през 90-те години.
- Казваш 20 години допинг скандали, а може би и убити мечти?
- Не само мечти, но и унищожени животи. Да имаш реални шансове за успех и да изгориш, защото нещо не е направено преди 20 години. А беше задължително и е задължително в съвременния спорт. Проблемът обаче не е само в спорта. Нямам нищо против селското стопанство, енергетиката, туризма и т.н., но никой отрасъл не е донесъл толкова позитиви като имидж на държавата, колкото спорта. Всичко в последните 20 години е разруха, нито едно правителство не даде приоритет на спорта. Реално няма закон за спорта. По-добре е един МОЛ да направим, за да усвоим моментално някой лев, отколкото да построим зала.
- Не криеш амбициите си да станеш шеф във волейбола след време.
- За да се хванеш с нещо такова, трябва да имаш ясна програма и да уцелиш правилния момент. Аз винаги съм бил готов да вляза в управлението не само на волейбола, но и генерално на спорта. Нямам ли обаче гаранция, че нещата, които искам да направя, ще бъдат обвързани и на правителствена основа, е безсмислено да се излагам. Спортът трябва да бъде поддържан от държавата.
- Да сменим тази сериозна тема. В момента има ли жена до теб?
- Не. Свободен съм. Просто такава е ситуацията. Мой личен избор. В крайна сметка последната ми година е ужасяваща. Ще се опитам да се справя с много неща. Не всички са свързани със спорта.
- Преди време каза, че ще се ожениш, когато се разведеш с волейбола. Май няма да е скоро?
- Това е един развод, който не знам как ще се осъществи. В момента нямам много време за личен живот.
- Инвестираш си парите у нас. При сегашното положение мислиш ли да спреш?
- Губя си парите в България.Изкарвам ги в чужбина, а ги вкарвам в някой български джоб. Пак има някакъв позитивизъм.
- След олимпиадата излезе книгата на Мартин Стоев. Подразни ли се, че изнася неща от съблекалнята?
- Преди да предложат на Мартин, издателите предложиха на мен. Отказах с мотива, че не мога аз да коментирам съотборниците си, треньорите и ръководството. И то по време на олимпиада. Ефектът щеше да е негативен, затова считам, че постъпих правилно. Мартин се съгласи. Това е личен избор. Не го обвинявам.
- Би ли написал някога книга за живота си?
- Всичко е възможно, но аз не съм голям писател. Не бях много силен по литература. Имах петици с много четене и зубрене.
- Ще кажеш ли за финал нещо позитивно на българите?
- Накъдето и да се обърна, трудно намирам нещо позитивно. Това не означава, че трябва да спрем да се борим да променим държавата, начина на живот и начина на мислене, лошия си манталитет. Трябва да станем европейци не само на хартия. Нека всеки сам да помисли, какво трябва да направи в тази посока, а не само да сочи проблемите отстрани.
Пламен Константинов: Готов съм за шеф на спорта
Въпреки че вече минава за ветеран във волейбола със своите 35 г., капитанът на държавния тим Пламен Константинов продължава да гледа сериозно на тренировките. Заради промяна в програмата на Ираклис два пъти отлагаме разговора. Забранени теми няма. Не е много словоохотлив за личния си живот, но не бяга от въпросите. Най-много му се говори за проблемите на българския спорт. "И шест дни няма да ни стигнат за тази тема, ама ще ми падне батерията на телефона", обяснява Гибона.
