Президентът на Международната федерация по волейбол Ари Граса говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING.
Бразилецът бе специален гост на тържествата по случай вековния юбилей на волейбола в България.
Предлагаме акценти от разговора с известния бразилски функционер:
- Мистър Граса, горд съм да ви приветствам в предаването "Код Спорт". Вие сте ВИП гост по случай 100 години волейбол в България. Какъв е най-добрият ви спомен от нашата страна?
- Със сигурност най-добрият е от времето, когато започнах работа в бразилската федерация. Бях технически вицепрезидент. По това време ние имахме добри състезатели, но трябваше да играем срещу класните европейски отбори и беше много трудно, защото нямахме достатъчно пари. Тогава ние направихме силен ход като поканихме България да играе с нас с цел да ни научи как да играем. И какво обаче стана? България се оказа адски силен отбор. Повярвайте - много, много силен. На терена ни убиха. Наложи се да кажа на треньора ви да забави темпото и да не ни бият толкова. Да ни оставят да направим поне четири-пет точки. После играхме и други мачове. Този момент реално се оказа превратна точка във философията ни. Бяхме в процес на развитие и никога няма да забравим влиянието на България.
- Президентът на българската федерация Любомир Ганев е един от най-известните ни волейболисти в историята. Помните ли го от терена?
- Да, разбира се! Той беше нещо забележително. Много е трудно да намериш някой, който да прави нещата, които Ганев можеше. Беше абсолютно различен от всички. Невероятен, интелигентен. Много ми беше интересно да го гледам. Имаше огромно самочувствие, разбира се. Но това не е арогантност, а точно обратното. Любо много добре знаеше къде е и какво може. Когато играеше, извън терена, той също бе прекрасна личност. Говореше с всеки, раздаваше автографи на всеки.
- Помните ли една история от олимпиадата в Рио де Жанейро, вашия роден град? Спортните репортери снимаха как вие фотографирате вашето семейство с Ганев. Тогава обявихте, че той е един от най-добрите нападатели в историята.
- Както ви казах - това е доказателство колко чисто е отношението ми към него. Просто съм му фен. И исках да го представя на моето семейство. Затова и направихме тези снимки.
- Преди десет години ви избраха за президент на световния волейбол. Какъв беше ключът във вашата програма?
- Обещах иновация и възможности! Иновация за страните, които вече се бяха развили. Те бяха малко по това време. Възможностите трябваше да са за бедните държави, които тепърва искаха да се развият. Днес мога смело да обявя, че когато поех длъжността, имаше 30 страни, които наистина играеха волейбол и бяха отдадени на спорта. Сега има най-малко 132 държави в света, които предават пряко волейбол и го развиват. Имаме нова програма за развитие и нейното първо ниво е насочено към бедните. В нея има разбира се и следващи нива. За всеки целта е да се качи от първо до пето. Ние разширяваме непрекъснато тази програма. Инвестирали сме общо 11 милиона долара за миналата и за тази година.
- Когато започнахте да управлявате, какво липсваше на волейбола? И какво ви прави горд, че направихте за играта?
- Много съм горд, че изпълних обещанието си към състезателите! Днес те си дават сметка какво се случваше в миналото и какви несправедливости имаше. Нямате представа с колко трудности сме се сблъскали, но си струваше, защото в момента състезателите са крале! Особено в Европа. Имат всичко. Могат да живеят добре само от волейбола. И този статут наистина трябва да се оценява и да се пази.
- България е много уважавана и успешна волейболна нация. Какъв съвет бихте дали на Любо Ганев и на федерацията ни?
- Мисля, че Любо е най-доброто, което може да ви се случи. Имате 100-годишна традиция и отлични специалисти и отбори. В последните години обаче претърпяхте някои загуби. Затова казах на Ганев, че можем да ви включим в програма за развитие, която да ви помогне да си върнете позициите. Можем да пратим треньори на обучение на най-високо ниво. Световният волейбол определено се нуждае от България, защото България е традиционна сила. А ние имаме нужда от традиции, за да говорим за бъдеще!
