Треньорът на Спартак Атанас Атанасов вече не е оптимист за бъдещето на клуба. Той обаче ще продължи да изпълнява задълженията си до края на есенния полусезон. В интервю за в-к "7 дни спорт" Атанасов каза, че на отбора му трябва чудо, ако иска да запази състава си.
- Г-н Атанасов, след мача в Свиленград казахте, че не виждате спасение за клуба. Защо?
- Съжалявам, но това е реалността. Щом в петък нашият шеф Живко Великов ми призна, че няма пари да пътуваме за Свиленград, значи и той не вижда изход. Явно краят на Спартак е близо, ако не стане чудо.
- Вярно ли е, че сте вечеряли след полунощ в деня на мача?
- Ами ние пристигнахме в 23,30 часа, кога да вечеряме? Знаете, че в последния момент общинският съветник Неделчо Михайлов осигури сумата за траспорт и лагера. Иначе не е нормално за футболистите да вечерят в полунощ и да си лягат още по-късно преди мач на другия ден. Кое обаче в нашия клуб е нормално в последните месеци?
- За капак са ви отменили редовен гол?
- Не само гола. През второто полувреме чистото игрово време сигурно не беше повече от 10 мин, тъй като домакините умишлено лежаха на тревата и бавеха играта. Не може обаче да се сърдим на рефера. Явно в България вече никой не ни взема насериозно при тази тотална дезорганизация в клуба ни.
- Какво ви предстои сега?
- Поредните проблеми. Не са платени месечните наеми за квартирите. Това ще наложи най-вероятно да разпусна футболистите извън Варна. Ще се приберат по родните си места и ще искам от тях само да се явят за последните ни два мача.
- Ще играете ли срещу Черноморец (Бч) и в Пловдив?
- Категоричен съм, че трябва да играем в тези два двубоя и ще направя всичко, което зависи от мен, за да го направим. Спартак е институция и не му отива да запише втора служебна загуба, както щеше да стане в Свиленград, и да свърши по такъв позорен начин. Ще играем и по този начин ще дадем възможност на ръководството да разполага с още 2 месеца за решаване на проблемите, макар че вече никой не вярва в чудеса.
- За тези два мача трябват поне 3000 лева?
- Аз съм треньор и моите задължения са в тренировките и мачовете. Не ми е работа да осигурявам пари, а и нямам възможност и желание да го правя.
- Кога разбрахте, че отборът няма да го бъде?
- През септември, тъй като от края на юни виждах как се развиват нещата. До четвъртия кръг ние играехме прилично и заслужено водихме в класирането. После тоталното безпаричие ни срина. Когато клубът ни беше разкрит откъм финансиране и организация, паднаха мотивацията и желанието на момчетата. Наруши се също тренировъчният процес и логично дръпнахме назад. Това не го казвам за оправдание, нито съм обиден на някого. Казвам самата истина и като спартаклия ме боли и ми тежи за всичко, което става в родния ми клуб. И още по-лошо - за онова, което предстои да стане.
-
Как успявахте да мотивирате играчите при това безпаричие?
- Заслугата да продължат да играят е тяхна. Те се показаха като професионалисти и аз им благодаря, че в този най-труден момент за Спартак не го предадоха. Момчетата обаче системно бяха унижавани. Не им е плащано от лятото. Нямаше какво да ядат. Потънаха в заеми. Липсваха медикаменти за възстановяване, гонеха ги от квартирите. Наложи се дори да местя тренировки предобед с 2 часа по-късно, защото имаме само един тренировъчен екип и не стигаше времето да бъде изсушен.