Иван Василев: Ако работим правилно, след 2,5 години трябва да сме в елита

На 20 август Локомо­тив София на Кирил Льосков и Петър Касев прекрати участие в Югозападната В група. Бъ­дещето на клуба бе постав­ено на карта. На сцената из­лезе бизнесменът Иван Ва­силев, който дълги години е помагал на Николай Гигов. Той пое Локо от нулата, ка­то отборът тръгна от четвърта дивизия. Василев бе категоричен в началото, че приоритет ще е Детско-юношеската школа. За всич­ко това и бъдещите плано­ве той се съгласи да отгово­ри на въпросите на "Тема Спорт".

Г-н Василев, близо три месеца, откакто поехте Локомотив София, как виж­дате нещата, какво свър­шихте?
- Засега всичко върви по план. Направихме единия те­рен, правим ремонти по съ­блекалните - прозорци, изо­лации. Оправяме си дома. Отборът засега няма конку­ренция в СРГ - север, което не ме изненадва. На този етап оправихме помощния терен, с поливна система. В момента изграждаме помпе­на станция. Нещата се случ­ват, вървят добре. В най-скоро време, дай Боже, ще имаме една добра вест за детско-юношеската школа, около Нова година. Ще на­правим една голяма инве­стиция. Но не искам да гово­ря предварително, всичко с времето си. Ще кажа само, че е свързана с базата, защо­то школата ми е болката на мен. Всичко, което го пра­вим, е заради тази известна люпилня на таланти. Трябва да вдигнем тази занемарена школа. И оттам след време да очакваме някакво разви­тие. Сега започваме един цикъл и ще ни трябват 5-6 години, за да си върнем славата на школата. За толкова малко време направихме изключително много неща, които не са правени преди това с го­дини не само за школата, а и за клуба като цяло. Ако то­ва, което планираме сега, се случи, ще бъда най-щастли­вият човек, защото в осно­вата са децата. Там трябва да се наблегне и да се опра­вят нещата.

През уикенда Локо София победи втородивизионния Септември Симитли в кон­трола, какъв извод си на­правихте?
- Мисля, че направихме добър мач. Тази контрола с отбор от Б група ни показа що-годе къде сме, за да не се заблуждаваме. Така ще е вся­ка седмица, ще търсим да играем проверки с тимове от Б и В групите. Все пак имаме много млади футболи­сти, които трябва да наби­рат опит и самочувствие.

С оглед на този двубой може ли да кажем, че в мо­мента Локо София е за ниво В група, а защо не и Б група?
- Отборът ни е още млад. Повечето момчета са рож­ба на нашата школа. В мо­мента добро впечатление прави 17-годишният Дани Ризов, което ме радва. Да, за догодина във В група ще ни трябват по-сериозни попъл­нения, но няма да избързваме с развитието на отбора. Нещата трябва да се случ­ват постепенно, защото не е само първият отбор. Чака ни много работа.

Трудно ли ви е сам да се справяте с издръжката на клуба?
- Засега съм аз и още един човек. Той ми помага. Трудно е, но мисля, че лека-полека всичко ще си дойде на мя­стото и ще има една добра основа и перспектива. Защо­то Локомотив София е бранд. Не е някой случаен отбор. Търсим спонсори и за първия отбор и за детско-юношеската школа. Но е много рано още. А и сме в четвърта дивизия. Предпо­лагам, че през пролетта или после, като влезем във В група, интересът ще бъде мно­го по-голям. Но трябва да си изкараме тази година, да си започнем на чисто. Ще из­ползваме това време и да си оправим дома.

Не трябваше ли това пречистване да се случи много по-рано и всичко ве­че да е забравено?
- И аз го намирам като пречистване, но не мога да отговоря. Не обичам да се връщам назад. Гледам само напред. Сега да хулим този и онзи... аз съм коректен човек и това никога не съм го пра­вил, не съм го обичал. Какво­то било - било. Важното е да не допускаме старите греш­ки.

Кога Локомотив София ще е там, където му е мя­стото - в А група, където всички искат да го виждат?
- Ако работим правилно и всичко върви по план, нор­мално, след две години и по­ловина трябва да сме там - в елита. Мисля, че от това ще спечели и българският футбол. Защото виждате, че без Локомотив София и ЦСКА не е същото. Няма как­во да се залъгваме. За съжале­ние трябва да преминем през всичко това. Катарзисът трябва да се изживее. Колкото и да ни е мъчно, тези години в долните диви­зии трябва да се преминат. Но по-добре да играем по се­лата, момчетата да знаят откъде са тръгнали и къде ще отидат, за да може по­сле да влизат в големите битки с гордо вдигнати гла­ви.

Обижда ли би това, че Локо София е на село?
- Не. Какво да направим, това е действителността. Това беше най-правилното решение, защото нямаше какво друго да направим за толкова малко време. Иначе щяхме да станем като Академик София, виждате, че ги няма никъде вече, а играха в А група. Ако бяхме изпуснали тази година, просто Локо­мотив София нямаше да съ­ществува повече, нямаше да го има. Затова и още в само­то начало казах, че съм обър­нат към децата. Затова и се наех с тази трудна задача да върнем славата и блясъка на ДЮШ на Локомотив.

Очаквате ли помощ от държавата и на какъв етап от развитието на клуба, в каква насока?
- Надявам се да има и по­мощ от държавата. Сега в момента в четвърта диви­зия какво да искаме и изис­кваме. Локомотив е още в ранна възраст.

Кое ви направи най-голя­мо впечатление от тези мачове в регионалната гру­па?
- Това, че навсякъде, къде­то играхме, интересът е не­вероятно голям, уникален, без значение, че играем по села и паланки. Това е една съпричастност към ситуа­цията в момента в Локомотив. Това ми е най-приятно­то, че хората все още жи­веят с футбола. Иначе други случки колкото искате. Те са ежедневие, няма с какво да ме впечатлят.

Какъв е бюджетът на Ло­комотив София в четвър­та дивизия?
- Конкретна цифра не бих искал да споделям. Ние сме направили краткосрочен бю­джет до края на годината. След това ще правим до края на сезона и така на­татък. Вървим на полусезон. Много средства отиват по възстановяване на терени, на съблекални. Нещата са много. Не искам да ги казвам, но за един месец се направиха толкова много неща. Дори съм изненадан.

Какво ви струва всичко това?
- Много нерви, тичане и време. Парите не ги броя. То е ясно, че ще се хвърлят. Аз съм организиран и отговорен човек и гледам всичко да е на­ред. Да посадим едно дърво и после да откъснем плод от него. Това искам да видя като човек, като локомотивец. То­ва ми е мечтата. Спасихме Локомотив, има го и оттук нататък трябва да го разви­ем така, че да се върне на мястото, което му приляга, и най-вече да върнем старата слава на школата.