Близо 500 души, сред които поколения варненски футболисти, близки и роднини, запалянковци и спортни деятели, изпратиха в петък в последния му път Живко Господинов. Футболната легенда на "Спартак" и на град Варна почина на 57 години след 11-месечна битка с рака. Феновете на "соколите" го почетоха на клубния стадион, а час по-късно бе поклонението в Катедралния храм "Свето Успение Богородично" в центъра на морската столица. В 15 часа Жиката, както го наричаха всички негови колеги и приятели, беше погребан в тесен кръг от най-близките до семейството му в Централните варненски гробища.
В ковчега на Жиката имаше футболна топка и 3 шала на любимия му "Спартак". Единият от тях бе поставен от Иван Петров, а другите два - от негови почитатели. Преди да бъде погребан, пред присъстващите на церемонията бе прочетено съболезнователно писмо от министъра на младежта и спорта Красен Кралев. На гроба на Живко Господинов бяха положени венци от ветерани на "Спартак", фенове на отбора, от Министерството на младежта и спорта, ЗС на БфС-Варна, хандбален клуб "Спартак" и Икономически университет-Варна.
Най-великият футболист в историята на "Спартак" почина на 4 май, малко преди 23 часа. Както винаги се е борил на терена, така се бори дълго време и с рака, но коварната болест надделя над изтощения му организъм. Да си вземат последно сбогом с него бяха дошли Пламен Гетов, който донесе венец от името на "Спартак" (Пл), Людмил Горанов, Иван Филипов, Константин Костадинов, Светослав Маринов, Атанас Атанасов, Димитър Трендафилов, Траян Дянков, Стефан Симеонов и други бивши футболисти на "Спартак".
Специално от София пък пристигна президентът на "Сливнишки герой" Венци Рангелов, който бе сред най-близките приятели на Жиката. Всички изпратиха с ръкопляскания ковчега му до катафалката. Последва траурно шествие около терена на ултрасите, които вървяха зад колата с починалия си идол. Някои от тях припомниха, че преди да си отиде, Живко Господинов бе предложен за вечния номер 10 в "Спартак". "Фланелката на баща ми е безценна, не защото смятам, че е най-големият футболист, а защото той, като мой татко, е най-ценното, което имам", каза дъщеря му Анна.
В препълнения храм "Свето Успение Богородично" опело за покой на душата на починалия отслужиха отец Цветан и отец Георги. Сред опечалените бяха съотборници на Жиката от "бронзовия" отбор на "Спартак" от 1984 г. Местният футболен съперник "Черно море" също бе представен от някои най-големите си имена. С Жиката се простиха също първият му футболен президент Атанас Атанасов-Кеби и олимпийският шампион по бокс Ивайло Маринов.
