Днес е паметен ден за българския футбол. Левски и ЦСКА отпаднаха от турнира за Купата на България в един и същи ден, още на 1/4-финалната фаза. „Сините“ напускат надпреварата след загуба с 1:2 от пловдивския Локомотив, а „армейците“ паднаха със същия резултат от втородивизионния Септември (Симитли).
Ясно е, че всички тимове в България се хвърлят на 120 процента срещу грандовете ни, но столичани сами си направиха живота черен в днешните сблъсъци.
Да погледнем грешките при допуснатите голове. При първия гол за Септември атакуващият играч на домакините е допуснат твърде близо до наказателното поле, където вместо да бъде пресрещнат от централния защитник, бива притиснат от крайния бранител и логично пуска топката към свой съотборник в освободената зона. Секунди по-късно съставът от Симитли повежда.
Втория гол за втородизионния отбор – спринтиращият играч на Септември последователно надбягва двама ирачи в червено и прехвърля елегантно излезлия Райс М‘Боли за 2:0 – гостите са посечени за втори път. Идва логичният въпрос – защо има трима играчи на „червените“ в задни позиции, когато нито единият от тях не можа да реагира при подаване от над 35 метра?
Но да се пренесем в Пловдив, където вечният съперник също стъпи няколко пъти накриво. Абстрахираме се от дърводелските изяви на Милиев по време на цялата среща и се спираме на 20-та минута. Здравко Лазаров е притиснат и съборен на земята от Мулдер на границата на наказателното поле на „сините“. В същия момент Милиев гледа безучастно и чака да види какво ще измисли Електричката – същият казус, както при ЦСКА – крайният защитник ли трябва да „бие“ атакуващия състезател или следва това да бъде бранителят в сърцето на последната линия преди вратата.
Още в ответната атака след спорната ситуация Левски поведе и почти успя да спечели мача. Почти. В 92-та минута Венков вкарва след като бе абсолютно сам на втора греда при центрирането. Освен него имаше още един свободен играч на „смърфовете“ на няколко метра от опразнената врата. Дори и тази ситуация да се дължи на еуфорията в нажежената обстановка и нервите на гостите – нормално ли е отбор, който претендира да е най-добрият в България да има такива пропуски на метри от собствената си голлиния?
Идва и присъдата на Електричката за 2:1. Очевидно Диамутен, който пристигна от Серия „А“ не е свикнал с българските терени, а и с цялостната обстановка, но може би точно заради такава грешка, каквато направи при попадението на Лазаров, напуска Италия и идва в „А“ група. Защитният футбол на Ботуша не търпи подобно отношение. Ето и опитът за противодействие на Милиев – той позволява на Лазаров да се завърти не един, а два пъти (!) в наказателното поле и да стреля, след като бе с гръб към вратата. А после подскача и се ядосва, че неговият тим е допуснал гол...странно нали?
Болшинството от привържениците на най-обичаните отбори у нас ще се съгласи, че не е нормално да се дават милиони за чужденци, които да подсилят атаката, а в същото време да идват в София след няколкомесечна пауза, или дори контузени. Също така се оказва, че Левски и ЦСКА постоянно мислят как да вкарат повече голове преди да са си свършили работата в отбрана, типично за страната ни. Има една поговорка, която може да се свърже със случая – „На гол тумбак – чифте пищови“.
Днес грандовете сами си причиниха мъките и напълно заслужено отпадат от надпреварата. Защото страдат от ... грандомания. По-малките отбори на футболната карта на страната ни се явяват като фактор, който трябва и многократно сваля „колосите“ на Земята. Защото Левски и ЦСКА си мислят, че са обречени на успехи и титли, но докато не поработят здраво, като истинските големи отбори - ще се молят за евротурнирите и ще ги гледат по телевизията.
