Стефан Киков: Радуканов ме освободи по най-гадния и безцеремонен начин

Много шум се вдигна напоследък около освобождаването на Стефан Киков от Ботев (Пловдив).

Някои медии намесиха дори отстраняването на унверсалния футболист заради конфликта между Милен Радуканов и силния човек в ЦСКА Драголюб Симонович-Дуци. Ето какво каза смият Киков.

Стефане, тези дни се превърна в „ябълката на раздора” в Ботев. Какво точно стана?
- Стана нещо съвсем неочаквано за мен и за съотборниците ми. Милен Радуканов ме освободи по най-гадния и безцеремонен начин. Никой не е очаквал той да постъпи така с мен. Дойде ми като гръм от ясно небе. Искам да уточня, че аз никога досега не съм говорил срещу родния ми клуб Ботев. Единствените ми претенции са към старши треньора Радуканов, който не ми даде шанс за изява и възможност да се докажа пред него като футболист. С Радуканов сме говорили и от разговора разбрах, че ще той разчита на мен. И какво става - с мен говори едно, а зад гърба ми направи точно обратното. От там идва моята обида, че той не беше честен докрай с мен. И това аз му го казах в очите, лично и не е някаква тайна. Освободи ме, когато зимната подготовка вече е в разгара си. Защо не ми каза, че няма да разчита на мен още преди Нова година, за да си направя и аз сметката.

Това какво щеше дa промени?
- Досега щях да съм си намерил вече отбор и нямаше да се стига до тези циркове. И аз храня семейство, а още и ми се играе футбол.

Радуканов обаче е треньорът и той решава...
- Да ,така е... Той носи отговорността и той си решава кои играчи му трябват. Но нека дойде предварително, още след края на полусезона и да ми каже – така и така, Стефане, няма да разчитам на теб, търси си друг отбор. Съвмем нормално, човешки. Ще го разбера и всичко ще е о-кей! А той едно говори с мен, а после друго прави. Обидно ми е ... Явно обаче има неща, които аз не знам. Има друга някаква причина.

Сигурно Радуканов не те харесва като футболист?
- Вижте, аз съм наясно, че не съм уникален футболист. Но Радуканов не познава качествата ми като състезател, за да ме хареса. Как да ги познава, като не ми е дал възможност да ги покажа. Та аз бях контузен повече от месец. 
Вижте, болно ми е, че външни хора като Радуканов, които нямат нищо общо с родния ми клуб Ботев, но в момента са тук, се подиграват така с мен и не оценяват качествата ми и авторитета ми, който съм си изградил. Много съм разочарован от Радуканов и от отношението му. Като не ме познава да пита специалисти които са ме наложили в първия отбор още когато бях 18-годишен. Да се допита до Костадин Костадинов или Марин Бакалов, например, които ме върнаха през лятото в отбора. Да се посъветва с Митко Младенов, Петър Хубчев, Димчо Беляков, които знаят добре качествата ми. Нека пита, ако иска дори и Дуци Симонович, при когото играех непрекъснато... Нека не ги изброявам... Всички те са ме оценили по достойнство и са разчитали на мен.

Като каза Симонович. Няма как Радуканов да пита Дуци Симонович за теб... Освен това се знае, че ти си приятел със Симонович...
- Това какво общо има, че съм добър приятел с Дуци? Техните отношения пък ни най-малко ме интересуват. Тук говорим за професионализъм, за качества, а не за приятелство и някакво ходатайство. Дуци не може да играе вместо мен на терена.

А какви претенции имаш към помощник треньора Светослав Петров?
- Абсолютно никакви...  Той дори ми помагаше за по-бързото възстановяване, когато бях контузен. С най-добри чувства съм към него. И никога не съм казвал, че Светльо Петров ме е подслушвал и, че е бил „доносник”, каквито думи ми бяха вкарани в устата от някои медии. Такава глупост не е излизала от мен. Пак казвам, аз не съм говорил никога против клуба си. Не е в характера ми. Където съм играл досега, никаде не съм си тръгвал с лошо и ме уважават. Мога навсякаде да се върна с високо вдигната глава. И тук ще е така. Ще дойде това време.

В един сайт пише, че си симулирал контузия?
- Това отново бе пълна глупост. Та аз играх контузен в мача срещу Черноморец, защото точно тогава отборът имаше нужда от мен. Никога не съм симулирал обаче контузия. Аз съм честен човек. Дори и чистачката на стадиона знаеше, че повече от месец бях контузен и ходех с шина на крака и с патерици. Това няма как да се скрие. И друг път в други отбори съм играл контузен, за да помогна и никога не съм хленчил. На практика обаче след мача с Етър, аз не мога да нося отговорност за лошите резултати на отбора, защото не съм играл. Аз имам един мач при Радуканов и в него победихме. Така, че никой не може да ме обвини в слаба игра или в симулации.

Сега какво ще правиш?
- Продължавам напред. Никой, какъвто и да е той, не може да ме сломи. Никога обаче няма да чуете една лоша дума от мен срещу Ботев. Затова искам да се разгранича с писанията тези дни в някои медии около мен, които искат да дискредитират Ботев. Това е родният му клуб, от където съм израстнал като футболист. Ботев е клубът на сърцето ми и няма да позволя да се използва името ми, за се създава напрежение в този клуб. Искам да благодаря на ръководството в лицето на Марин Бакалов, Юли Попов и Ангел Палийски за положителното отношение към мен, за тяхното разбиране, както и за това че са ме оценили като футболист. Един ден аз отново ще се върна в Ботев и ще играя за този славен клуб.