Новият треньор на Добруджа Светослав Тодоров встъпи в длъжност, без да обяви край на състезателната си кариера. Четирикратният шампион с Литекс обясни, че последните оферти към него не са били достатъчно привлекателни.
"Винаги съм преценявал дали нещата изобщо си струват и тук не говоря само за финансовата част на ангажимента. Тренирах самостоятелно, често пътувах по лична работа до Англия и реших да спра, а се видя, че никога не знаеш какво ще ти предложи животът", казва младият наставник в началото на разговора.
Как направи толкова бърз преход от футболист към треньор? Така ли си представяше нещата?
- Нещата се случиха бързо. Не очаквах точно така да стане. Дойде предложението от Добруджа и реших, че това е добро начало за старт на треньорска кариера. Надделя и това, че е мой роден клуб, видях, че има добра атмосфера и организация. Президентът Валентин Василев, както и Живко Мартинов са осигурили много добри условия за работа. Общината поема голяма част от издръжката на клуба. Когато има стабилност и добра основа, си заслужава да се работи. Има доста млади момчета и аз лично имам за цел да им помогна, да им покажа аз какво съм видял и да се опитам да им го предам. В Ловеч накрая помогнах на тези момчета, които сега са гръбнакът на мъжкия отбор. Разбира се, не бях само аз, но мисля, че в последната си година се опитах да им помогна в много важен етап от развитието им, а именно прехода от юношеския към мъжкия футбол. Сега те са част от А националния и младежкия отбор.
В Добрич това възможно ли е?
- След като имаме терени и изобщо база, на която да се работи, всичко може да стане. Искам да развия и клуба, и школата. От това, което съм видял в Англия най-вече, има какво да внедря тук. Нещата са на професионално ниво. На фона на обстановката в България дори смея да твърдя, че в Добрич всичко е перфектно. Казвам го с опита на човек, който е видял доста неща в Англия.
Тоест стремиш се към модел от типа на Ловеч от миналия сезон?
- Като изграждане на отбор да, точно това е. Имаме момчета, които са под наем, имаме си и наши. Имат желание. Тренират добре, въпpocът е после тoвa да го покажат на терена. Но всичко с времето си.
Има ли раздвижване на футболната общественост в града и региона с твоето завръщане в клуба? Все пак друго си е наше момче, което дълги години е било в чужбина, да се захване с отбора.
- От това, което видях срещу Банско, а и преди, всички подкрепяха отбора докрай въпреки загубата. Рядко съм виждал това в България. На много места обикновено публиката е апатична някак си и дори при много негативен резултат си тръгва. При нас не е така. Надявам се това да продължи. Младите момчета имат нужда от подкрепа. Лесно е, когато всичко върви. Не съм очаквал и съм изненадан, че публиката се държи като английска. Мисля, че всичко ще се развива добре.
Като каза английски тип, наскоро в Добруджа бе английски кондиционен специалист, твой приятел. Каква работа свърши той?
- Джон работи пет години в Портсмут и знам способностите му. После беше в Борнемут и Бърнли и сега е на свободна практика. Има много добри виждания за подготовка и развитие. Като бях наскоро в Портсмут за един благотворителен мач, говорихме доста. В Англия през цялото време имах лични кондиционни треньори. Това е масова практика там. Особено звездите, повечето от тях си плащат за лични треньори по кондиция и правят неща извън тези в клуба. Джон дойде в Добруджа, за да види как са момчетата и да им помогне и остана много доволен от начина на работа в клуба и от отношението на футболистите. Мисля, че това няма да му е последното идване. Не е смешно, но аз се научих да тичам правилно едва след като преминах от Литекс в Уест Хем. Този момент се подценява. Виждаме го само в евротурнирите, където отчитаме, че нашият отбор се изморява по-бързо от чуждия. Целта на английския специалист бе да покаже на момчетата такива неща, че да могат да издържат да тичат 90 минути, като през цялото време им е леко и изпитват удоволствие от играта.
Онзи ден играхте в Банско, където треньори са твои бивши съотборници от школата на ЦСКА - Томаш, Мирчев и Кючуков. Вашият тогавашен треньор Сашо Станков пък сега води Локо Пловдив. Как се чувстваш в гилдията изобщо?
- Хубаво е, че млади момчета имат желание да работят, а и им се дава път. Асен Букарев пък е в Славия. А и нещата при мен станаха бързо. В събота загубихме от Банско 0:2 въпреки доброто старание, но аз мисля малко по друг начин. Искам футболистите да имат ново отношение към играта, ново отношение помежду си, към феновете, към шефовете, към хората изобщо. На терена, извън терена, всичко е важно. Оттам се започва. Стриктен съм към хранене, възстановяване, всичко. Извън моя контрол всеки решава как да се храни, как да се поддържа и как да се развива, но който се опитва да кръшка, мелницата го изхвърля. Ако всичко е както трябва, в един момент всичко се получава. А и тези неща остават за след футбола и е хубаво играчите да се грижат за себе си и това ще им помогне много. Ръководството е зад мен във всяко отношение. Президентът Валентин Василев, както и Живко Мартинов помагат във всичко. Разбира се, и Светлъо Петров, който всъщност ме покани в Добруджа.
От кой треньор си откраднал най-много?
Няма как да подражаваш на някого, дори да е най-голямото светило. Като се докосваш до всеки треньор, трябва да си отсееш най-доброто, защото безгрешни няма. И сега смея да твърдя, че ще се опитам да наложа мой си уникален стил на работа. От някой треньор съм взел нещо, от друг повече. Ще видим. Дано да съм взел най-доброто от всеки. Сега въпросът е да извлека най-доброто от всеки играч. Сблъсквам се с деца, които имат много талант, но трябва им се помогне да го покажат и да го развият. За мен в отбора няма слаби футболисти. Важно е да мислят на терена и да е само в полза на отбора. А не всеки да прави каквото си знае.
Ти си играл с доста футболисти егоисти.
- Такъв пример е Джърмейн Дефо. Страхотен талант, но егоизмът в играта му попречи да стигне до топклубовете Манчестър Юнайтед, Ливърпул... Искам да предпазя младите футболисти от тази част от манталитета на игра. И аз като малък в България бях малко егоист на терена. Но като отидох в Англия, хората ме научиха. Не е важно да вкараш гол, а отборът да победи. Всеки го казва, но много малко хора го мислят, че е така. Колкото по-рано се проумее това, толкова по-добре.